Тауър
Основаването на крепостта на брега на Темза се приписва на Вилхелм Завоевателя през 1066 година. Неговите нормани незабавно след завладяването на Англия почнали да строят високи кули, наричани „ донжони “, по цялата страна.
Първото такова барикада било наричано „ Бялата кула “. То представлявало солидна четириъгълна четириетажна постройка с високи кули по ъглите. Оттогава така я назовават – „ Тауър “, „ Кулата “. Макар, че през вековете била достроявана и преустройвана – и през днешния ден е цялостен палат, който, с изключение на „ Бялата “, има още 21 кули и заема повърхност от почти 5 хектара.
„ Бялата кула “ била идеална тъмница за онези времена: имала единствено една врата, едно стълбище и стени с дебелина 4 метра. Британските монарси предпочитали да държат на разположение своите несполучливи съперници, тъй че славата на Кулата, която бързо се трансформирала в държавен затвор, била придавана от благородни пандизчии, известни на всички или от пиесите на Шекспир, или от многобройни творби на историческата живопис: Яков I Стюарт, Хенри VI Ланкастър, нещастните съпруги на крал Хенри VIII…
Всъщност, в Тауър нямало формален затвор. Затворниците били настанявани надали не във всички здания на крепостта. Например, Томас Мор и Елизабет, бъдещата кралица-девственица, били затворени в Камбанната кула.
През 1941 година тук прекарал 5 дни Рудолф Хес под арест в така наречената Къща на кралицата (именно тук били настанени преди изтезанията си две от съпругите на Хенри VІІІ – Ан Болейн и Катрин Хауърд).
Първоначално за пандизчиите били предопределени крепостните подземия. Но аристократите и тук се употребили с привилегии: настанявали ги по високите етажи с всички вероятни улеснения, предоставяли им прислужници и готвачи. Именно по време на многогодишния си затвор в Тауър Яков I, един от първите и най-велики поети на Шотландия, придобил многостранно обучение и развил своя лиричен и музикален подарък. Уолтър Рейли, стихотворец, велможа и разбойник, любим на кралица Елизабет, който срещнал Европа с картофите и тютюна, пък взел жена си в Тауър и тук тя му родила наследник. Освен това, точно в Тауър той почнал да написа обемен труд с амбициозното заглавие „ История на света “.
Династичните междуособици, комплицираните връзки с Шотландия и Уелс, придворните интриги и религиозните разпри доставяли толкоз пандизчии за Кулата, че през ХVІІ век зародил въпросът за отделни затворнически пространства, а през 1687 година в северната част на крепостта била издигната специфична тухлена постройка.
Животът в крепостта още от първите години на нейното съществуване бил ръководен от констебъл, който се считал заместител на притежателя й, т.е. – на краля. Всички пандизчии се записвали в специална книга, която през вековете възлязла на няколко тома. Ако първоначално пандизчиите са били издържани както за тяхна сметка, по този начин и – като „ посетители “, за сметка на царската хазна, то по-късно делото било проведено по-рационално: иззетият техен парцел бил отчасти употребен за издръжката им в пандиза. Сумите директно зависели от статута на пандизчията: за принц се харчело неколкократно повече, отколкото за обикновен рицар. Тауър се считал за затвор за аристократи. Попадналите там „ елементарни “ еретици, заговорници или фалшификатори предизвиквали недоволството на констебълите, които деликатно пазели VIP-статуса на пандиза.
Охраната на замъка и пандизчиите се осъществявала от йомени – дребни поземлени притежатели. Йомени били, да вземем за пример, фамозните британски стрелци с лък. Наричали ги „ бифитъри “, тоест месоядци – защото получавали всеки ден по парче месо, даже в най-гладните години, което била една от техните привилегии.
Охраната не била прекалено строга. През цялата история на Кулата са направени 37 опита за бягство от нея, някои от които успешно. В Кулата нямало отделна стая за изтезания.
Смъртното наказване за държавна измяна било публично утвърдено в Англия през 1351 г. Осъденият бил изначало обесван (не до смърт), след това скопен, изкормван, накрая разсичан на 4 елементи и обезглавяван. За жените се прилагало изгаряне.
Със гибел били наказвани доста пандизчии в Кулата, защото точно тук държали предателите и държавните изменници. В някои случаи мъчителната екзекуция била заменяна с отрязване на главата. Екзекуциите били осъществявани не в самата цитадела, а на непосредствен рид, където се събирали големи тълпи от фенове на това представление. Те били анулирани през 1870 година
Тауър от 15 век в ръкопис със стихотворения на Шарл Орлеански (1391 – 1465) за престоя му там като пандизчия (Британска библиотека). Уикипедия
Над 100 души са екзекутирани в Тауър за 400 години. Много повече смъртни случаи имало от злополуки, заболявания, напреднала възраст, да не говорим за тайни убийства. Общият брой на жертвите в Кулата е незнаен, но при разкопките са открити повече от хиляда скелета.
Тауър изгубил смисъла си на затвор през Викторианската ера – а след това се трансформирал в туристическа атракция, където през днешния ден се стичат тълпи, привлечени не само от пъстрите униформи на „ бифийтърите “ от защитата, само че най-много от мощно разкрасената и пресилена в злокобността си история на пандиза.
Едва през Първата и Втората международна война Кулата за малко време възвърнала ролята на държавен затвор: тук били държани и екзекутирани немските шпиони.
Последният човек, екзекутиран в Тауър, бил немският разузнавач, служителят на абвера Йозеф Якобс – разстрелян на 15 август 1941 година
Шотландецът Саймън Фрейзър (1667-1747), 11-ти лорд Ловат, по прякор Лисицата, бил затворен в Кулата като лидер на въоръженото въстание на якобитите и обезглавен през 1747 година. Това била последната обществена екзекуция във Великобритания.
Последното сполучливо бягство от Кулата било осъществено през 1736 година от Джордж Кели, член на заговора на якобитите от 1722 г. Понеже бил астматик, той получил позволение да се разхожда в града. Веднъж просто не се върнал от такава разходка – само че въпреки всичко изпратил на защитата на Тауър писмо с хиляди извинения.
–
